Яйцата се снасят поотделно или на групи в желеобразни маси или кожести капсули.
Повечето остават в седиментите на дъното на водните тела, въпреки че някои - като главоногите - плуват свободно.
Морфологичните изследвания отделят в отделна група черупчестите мекотели от останалите, но молекулярният анализ не потвърждава този факт.
На размери панцерните мекотели могат да достигнат от няколко до тридесетина сантиметра.
Използваме бисквитки, за да оптимизираме нашия сайт и нашите услуги.
След което тези въжета се закотвят в морето. Във фазата на растеж те непрекъснато се проверяват, докато станат готови за събиране.
Во морфолошки поглед, на мекотелите може да се разликуваат неколку региони: глава, на која се наоѓаат устата и сетилните органи; труп, во и на кој се сместени главните, витални органи; стапало, кое претставува месест орган што служи за движење и наметка (или мантија), како голем набор на кожата помеѓу трупот и стапалото.
Октоподите могат да се открият от тропиците до полюсите, от кораловите рифове до пясъчните наноси, от плитките лагуни до бездните. Или поне могат, ако ги забележиш.
Само си представете колко лесно обикновената домашна котка, свикнала да подбира скитащи се мишки, може да опустоши почти неподвижна колония от охлюви.
Железният охлюв crysomallon squamiferum е люспест мекотели на корема
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна.
Гастроподите и бивалвите можеби се најчестите мекотели, но цефалоподите (семејството кое вклучува октоподи , лигњи и сипи ) се далеку најнапредни. Овие морски безрбетници мекотели имаат зачудувачки сложени нервни системи, што им овозможува да се вклучат во детално камуфлажа, па дури и да покажат однесување за решавање проблеми - на пример, познато е дека октоподите бегаат од нивните резервоари во лаборатории, стискаат по студениот под и се качуваат во уште еден резервоар кој содржи вкусни бивални.
Додека полжавите и полжавите од семејството на гастроподи се јадат ширум светот (вклучително и како ескаргот во француски ресторан), бивалвите се поважни како извор на храна за луѓето, вклучувајќи школки, школки, остриги и други подморски деликатеси.
От всички безгръбначни октоподите приличат най-много на нас. Отчасти е заради начина, по който отвръщат на погледа ти, сякаш те преценяват. (Това ги отличава и от много гръбначни: повечето риби не изглеждат така, сякаш се вглеждат в теб.) Отчасти е заради сръчността им. Осемте им пипала са осеяни със стотици смукала, което им позволява да боравят с предмети, независимо дали отварят мидени черупки, разглобяват филтърната система на аквариум или развиват капачки от буркани. Това ги отличава от бозайници като делфините, които, въпреки цялата си интелигентност, са ограничени от анатомията си и не могат с лекота да развинтят нищо. Същевременно октоподите са също толкова извънземни, колкото и всеки друг пришълец, който можете да си представите.